Какво е стрес?
Какво представлява стресът?
Стресът изглежда много сложно и комплексно нещо, но всъщност може да бъде определен само с една дума – неспокойство. Всякакъв вид стрес се изпитва като състояние на неспокойство. Различното в стреса е различното ниво на неспокойство, което изпитваме. В живота има много неща, които будят неспокойство у нас, а оттам има хиляди причини за изпитването на стрес и те могат да се комбинират по най-различни начини. Но в крайна сметка те са неспокойства с различна сила.
Какъв е механизма на неспокойството (стреса)?
За да има неспокойство е нужно да има страх.За да съществуват неспокойства е нужно да се изпитва страх. Замислете се,за да сте неспокойни изпитвате няколко емоции и всички те са производни на страха. Страховете могат да бъдат всякакви, страх от загуба, страх от предизвикателства, страх от инциденти, страх от предателство и още много други страхове, които парализират мозъците ни. Сред всички страхове най-коварният вид страх е този, който си има другар, като съмнението.
Когато страха и съмнението са в главите ни, те задължително произвеждат неспокойство, било то за евентуално бъдещо лошо развитие на важните за вас събитията или вследствие на случка, която е неприятна и отново застрашава представата ви за бъдещето на вашия живот. Коварното в случая е, че много по-често се страхуваме и съмняваме в случването на евентуално бъдеще, което най-често НЕ се случва, но е натоварило мисълта ни с гигантска маса неспокойство и се получава така, че опасенията ни, не са се случили, но вече сте се изтормозили за тях и сте произвели неспокойства, т.е. стресът пак е налице и е изживян.
Всъщност основната причина да се страхуваме е в невъзможността да контролираме бъдещето, а реално чрез мисълта си постоянно го правим.Всеки ден ние се опитваме да предсказваме бъдещето, играем си на оракули, като се опитваме да предвидим определени действия и какви следствия ще имат. Но да предсказваме бъдещето не е най- силната страна на хората и затова имаме друга опция, вместо да се опитваме да предсказваме бъдещето, можем да си го поръчваме.
Мислите стават неща. Това за което мислите най- често се явява поръчката ви за бъдещето. Когато сте в състояние на неспокойство, произвеждате единствено огромна маса от неспокойства. И бъдещето е все по- неспокойно и стресово.
Когато изпитваме стрес, всъщност ние сме в състояние на неспокойство, а неспокойството от своя страна е плод на страх и съмнение, които вместо да ни помогнат за правилния избор ни натоварват с лошомислие, което става наша реалност.
Има толкова много неща на които държим и искаме – имаме цели, мечти, копнежи, емоции, които искаме да изживеем. И неусетно, докато ги преследваме тихомълком с “невидими” мисли се появява съмнението в благоприятното развитие и се получава страх. Така кръгът на неспокойството (стреса) е готов да се завърти.
Начинът да се спре стреса е да се прекъснат порочните страхливи мисли и да се постави на място съмнението. Властта му да се простира само до здравословното любопитство и задаване на въпроса „защо става така?“. Но изпуснем ли го зад тази граница съмнението проявява уродливите си качества и се превръща в съмнение в успеха, съмнение в живота, съмнение в това, че заслужаваме, съмнение в нашите сили, съмнение дали няма да останем сами и още куп други подобни глупотевини, които в различни комбинации са виновниците, причинителите на стреса.
Замислете се за личните си неспокойства, те са свързани най-често с работата, семейството и любовта. Дали ще се съмнявате и страхувате, че ще ви сполети беда на работа, дали ще ви замесят в интрига, дали ще издържи лъжата пред шефа ви, дали няма да се разбере, че имате любовна афера. Тормозим се дали вкъщи децата се справят с живота, дали вие сте добър родител или, ако не сте родител се измъчвате с мисли, защо не сте. Може също отчаяно да търсите любовта и да се съмнявате, че ще я намерите. Хората се страхуват от почти едни и същи неща.Съмнението в успеха води до възникване на неспокойство – СТРЕС. В крайна сметка толкова сме свикнали да ни е страх, че така ни е по-добре и ходим стресирани и неспокойни. Постоянно изпитваме псевдощастие, защото като постоянно сме неспокойни не можем да изпитваме щастие, именно защото е нужно спокойствие, за постигне на тази емоция.
След като описахме основните елементи и какъв е механизма на стреса. Ще можете по-лесно сами да анализирате и да се справите с него и с причинителите му, а именно нашите страхове. Помислете от какво ви е страх най-много, как точно това застрашава вас и вашето бъдеще и сами ще се усетите, че се страхувате от евентуални неуспехи, които още не са се случили и е много по-вероятно да НЕ се случат. Но всъщност най-силният мотив да спрете да се страхувате е този, че колкото повече се съмнявате и страхувате толкова повече правите всичко по силите си това да ви сполети.
Това е най-основното мотивиращо нещо. Колкото ни е страх толкова повече ще има за какво да се страхуваме. Спрете и оставете нещата да се случват лесно и по най-невероятни начини. В това сами трябва да се убедите. Можем да ви кажем, че е проверена истина и че е възможно да не се страхуваме, или за да сме честни, да се страхуваме дотолкова, че да работи инстинкта ни за самосъхранение.
Стресът е неспокойство производно на страха и съмнението. Тези две емоции са горивото на неспокойствата и изпуснати от контрол достигат високи нива на прикрита параноя и блокират психиката и живота ни.
Отпуснете се, светът е благоприятно място за живеене!
П.П.
Ще ви дам само един довод на твърдението, че светът е по-скоро благоприятно място за живеене и е изпълнен с повече благоприятни шансове, отколкото с нещастия. Този довод е чисто финансов. Ако светът не беше благоприятно място за пребиваване, то застрахователните компании нямаше да ги има. Те на практика купуват вероятността за вашето нещастие и ако животът е неблагоприятен и нещастията са с голям интензитет, то няма как да покриват щетите и ще фалират, а всъщност са супер печеливши. Разбирате ли, че реално процентът на нещастия е в стотици хиляди пъти по-малък от възможностите за благоприятното развитие на нещата. От хората се иска само да постигнат спокойствие, да си изберат какво желаят, да вложат воля и хъс и да се радват на удовлетвореността от живота.
