Технология на избора
Всичко, което правим в живота си, се свежда до един единствен повтарящ се психо-емоцинално-познавателен процес, наречен ИЗБОР.
Изборът е ежесекунден процес, който влияе, определя и променя всекидневно живота ни.
Изборът е комплексно действие, което е следствие на нашите познания и нашите емоции и на начина, по който умеем да анализираме реалните ситуации.
Как да правим избор, как ни помагат емоциите и какви са принципите, по които да се водим, можете да научите в следващите редове.
Приятно четене
Представете си, че сте президент на могъща държава, притежаваща атомно оръжие и сте пред най-тежкия избор……дали да изстреляте ракетата с атомната бойна глава.
Ситуацията е такава, че ако не хвърлите бомбата срещу противника ще трябва да започнете продължителна война с него. Освен това, ако пуснете бомбата, рискувате да ви се отвърне с подобна, но пък нямате преки доказателства, че врага ви има такова оръжие. Пред вас стои избора да пуснете бомбата и да спрете войната още в началото. Другият избор е да не пускате бомбата и да започнете война на всички фронтове, по вода, земя и въздух. Война, която ще продължи много години и с много жертви и с неясен резултат.
Има и вариант (най-лошият), врагът ви да има атомна бомба и да я пусне пръв и тогава ще се наложи да изстреляте втора и трета, а така да рискувате да унищожите света.
Всички в командния ви център гледат към вас и чакат заповеди.
КАКВО ЩЕ НАПРАВИТЕ ?!
От какво ще зависи решението Ви, след като знаете фактите?
Кое е това което ще натежи и ще ви подтикне да вземете определен избор?
Как и от какво ще зависи този избор?
Какъв анализ ще си направите, за да издадете заповед?
Всъщност, знаем ли, какво точно ни кара да направим определен избор и колко много зависят изборите ни от емоциите.
Вземането на решения е единственото нещо, което правим в целия си живот…..всичко останало е следствие на изборите ни, подтикнати от нашите емоции. Затова е много полезно да знаем каква е технологията на взимане на избор, кои фактори влияят и от какво зависят нашите избори.
Но да се върнем на ситуацията……да пускате или да не пускате бомбата ..
Иска ви се да имате избор, при който можете да спрете войната бързо и без бомбата….(основното е, докато избирате, да избирате ситуации, които да ви приближават по някакъв начин до желаното от вас), тоест да насочите мислите си в създаване на план, как да постигнете целта си. Решавате вместо да пускате бомба да пратите специален екип със задача да елиминира водача им…..момчетата отиват, опитват се , но ги залавят и убиват……плана ви се провали…(но дали е така)…докато обмисляте следващия си ход, получавате ужасна новина.
Врагът е изстрелял атомна бомба към вашия най- голям град и тя пристига след 8 минути…..
…какво ще правите??…..
В следващите минути правите опити да я спрете или отклоните, но неуспешни. Бомбата лети остава една минута……. какво ще правите???….5..4..3..2..1.. Бомбата пада…… в централния парк на града. Около нея изплашени хора я гледат забита в земята и безмълвна……
На екраните на командния център не се случва нищо. Вие, президентът на държавата гледате ужасен екраните, но там не се случва нищо…..след секунди ви докладват, че няма детонация и че всички радиационни нива са в норма…усмивка излиза на лицето ви нали ……падна бомбата, но се оказа дефектна…ха-ха-ха…
…. след секунди ви докладват, че друг специален екип е изпълнил задачата – да убие лидера им и генералите им съкрушени от провала на бомбата и смъртта на лидера си и пристъпват към отстъпление…
Войната свърши……..сядате на стола и си казвате: хех, как стана това? ….явно има Господ….., но всъщност
Всичко е следствие на вашите избори
Какво реално се случи? Вашето решение да НЕ пуснете бомба и да пратите екип да убие лидера им, промени всичко. Опитът ви да следвате желаното от вас се оказва неуспешен …убиха специалния екип…, но всъщност опита ви да убиете лидера на противника, го разгневи, и той (емоционално) нарежда изстрелване на бомбата. Но това се случва точно, когато изтича смяната на главният техник в ядрения екип, който ще изстреля бомбата към най-големият ви град, но точно този главен техник има друга представа за нещата и сам саботира собствената са бомба, следвайки своите разбирания и емоции. Реално техника спаси вас и света, защото, ако той не беше саботирал собствената си бомба вие (президента) щяхте да понесете огромни загуби и щяхте да изстреляте многобройни бомби към противника и заедно с него да унищожите света…..
Но друго е по-интересно. Всъщност гвоздеят на спасяването се оказва вашия избор да изпратите екип и той да се провали, но да подейства емоционално на лидера им, и така да изтеглите изстрелването на ракетата във времето. И това да съвпадне с последните минути на смяната на точно този техник-герой, за да има възможност да я саботира. По този начин постигнахте желаното, въпреки че изглеждахте загубил. Получава се така, че ако не бяхте изпратили екипа, ракетата щеше да бъде изстреляна по късно в смяната да на друг техник и щеше да унищожи всички.
Успешния край на тази криза реално се дължи на избора да не изстрелва бомба. Разковничето в цялата ситуация е как и защо стигнахте (вие президента) до избор-решение да не пускате бомба и да изпратите войниците да се опитат да унищожат лидера.
Връщаме се в контролната зала в мига, в който всички гледаха вперено вас и чакаха заповеди, за няколко секунди се случва следното:
През вас минават огромно количество спомени образи и емоции.. Първото, което изплува в съзнанието е гъбата на атомната бомба, която си спомняте от филм за Хирошима, който сте гледали като дете. Веднага след това ви спохожда емоцията на тъгата и ви се свива стомаха, защото си спомняте и други кадри от същия филм, където хиляди тела са обезобразени от радиацията и ударната сила, обзема ви емоция на ужас от думата радиация, която нахлува в главата ви като високоскоростен влак, радиацията, тя унищожава всичко, не само човеците, но и природата.
Мислите ви продължават да препускат в спомените ви и асоциативната ви памет прави връзки, които произвеждат емоции у вас. Радиацията продължава да кънти в главата ви, за миг се пренасяте в спомена си за пустинята, която остана след чернобилската трагедия, студена пот залива тялото ви, мисълта за удар с атомна бомба ви кара да изпитвате силна тревога, иска ви се да има друг начин .. начин, който да не толкова пагубен… рязко мислите ви и съответно емоциите ви се насочват в друга посока. Да започнете война по всички фронтове с масирани атаки с човешка сила. И от този вариант ви се свива сърцето, веднага спомените ви се прехвърлят, асоциативно на кадри за воините и в главата ви прелитат образи на сакати войници, плачещи майки и деца, а от това ви става още по-зле, и физически, и психически…
Дилемата пред вас е огромна…
От една страна атомната бомба с нейната пагубна за всичко радиация, а от другата продължителна с много жертви и много скъпа война, напрежението е критично и точно в този момент вашата памет прави асоциация към думите на един писател:
”когато си на ръба на скалата и пред теб е само безкрайното море, първо трябва да скочиш, за да можеш да видиш спасителната лодка, която те чака скрита под ръба”,
А именно, че когато човек е в безизходица, трябва да действа, независимо как, единствено нужно е да е в посока на неговите желания… Какво ви се иска най-много – нито не пускате бомбата, нито да водите война. Веднага в съзнанието ви, пак чрез спомените в паметта и асоциативното свързаното мислене, изплува информация, че вашия враг е диктатор и че той държи контрола в своите ръце. У вас нахлува емоция на гняв и ви се иска той да е мъртъв…МЪРТЪВ…той да умре е най-доброто за момента за вас, може да не спрете войната, но най-малкото, ще създадете хаос в намеренията на врага и затова давате нареждане най-добрите ви специални части да отидат и да го елиминират на всяка цена.
Въпреки, че те се провалиха реално това ви решение действа емоционално на врага ви. Той нарежда атака, това съвпада с дежурството на техника-герой и води до изпълнение на исканото от вас.
Следващият път като взимате решение, наблюдавайте какви мисли ви спохождат и какви емоции изпитвате, свързани с тях. Анализирайте ги и търсете възможности, с които да се доближите по някакъв начин до желаното от вас. Започнете да контролирате вниманието си, защото именно то ви насочва към определени спомени и заедно с асоциативните връзки на паметта, създават емоциите, които нахлуват в съзнанието и тялото ви. От своя страна емоциите са тези, които ни подсказват и помагат да се ориентираме и в крайна сметка натежават, след обработка на фактите за вземането на краен избор.
Фактите са само ориентири… емоциите реагират на фактите и чрез самите нас се получават избори…
За да сте спокойни, че взимате правилния избор, следвайте желанията си.
